БОГОВЕTE В ДРЕВЕН ЕГИПЕТ


Митологията в Египет


Египетската митология започнала да се формира още през 6-то - 4-то хилядолетие пр. Хр. Всяка област (ном) или град имала собствен пантеон и култ към боговете, които били изобразявани като небесни светила, камъни , дървета, зверове, птици, змии и т.н. По-късно местните божества обикновено били групирани в триади с върховен бог - покровител на съответния ном. Около триадата се създавали цели цикли от митове и легенди. Тиванската триада се оглавявала от бога на слънцето Амон, Мемфиската - от Птах и т.н. Женските божества имали функциите на богини-майки (Изида). Небесният свод обикновено се изобразявал във вид на жена (Нут), чието тяло, извито като дъга и обсипано със звезди, докосвало земята с върха на пръстите на ръцете и краката си. Съществували представи, според които небето било водна повърхност - небесен Нил, по която слънцето плувало през деня над земята. Под земята имало също вода - подземен Нил, по който слънцето продължавало пътя си, след като се скриело зад хоризонта. В някои номи въплъщение на земята бил Геб, а в други - Акер. Земният Нил бил олицетворяван от образа на бог Хапи, който със своите благодатни разливи осигурявал богата реколта. Самият Нил бил населяван с добри и лоши божества във вид на крокодили, хипопотами, жаби, скорпиони, змии и т.н.


Обратно на върха


Религията на град Хелиопол


Град Хелиопол бил център на култа към слънцето, смятано за източник на живота, за най-висшата сила, даряваща светлина и топлина на живите същества. Слънцето имало много имена: Ре, Хепри (изгряващото слънце) и Атум (слънцето по залез). Творецът Атум създал първата двойка богове – мъжкото начало и женското начало. Творецът им вдъхнал своята жизнена сила, а те я предали на своите деца – богинята на небето и богът на земята. От брака на Небето и Земята се родили боговете Озирис и Сет и богините Изида И Нефтида. Озирис се оженил за Изида, а Сет за Нефтида. Когато Озирис се възкачил на престола на Египет, той научил хората на знания и изкуства. Ала Сет завидял на брат си и го убил. Изида съживила трупа на своя съпруг, който станал цар на отвъдното. По-късно тя родила неговия син Хор, който победил Сет и си възвърнал трона. Египтяните вярвали, че всеки царуващ владетел е въплъщение на Хор, а мъртвият цар, превъплътен в Озирис, става господар на отвъдното.



Обратно на върха


Царуването на боговете


Според древните египтияни преди времето на човешките фараони, за което се смята, че започва с царуването на Мен, е имало период, познат като „царуването на боговете”. Има различни списъци на „боговете”, властвали по онова това време – Палермският камък, Туринският папирус и трудът на египетския жрец от III в. Пр.Хр. Манетон. Макар че и на гръцки, списъкът на Манетон посочва реда, в който са царували боговете – от Пта и Ра през Шу, Геб, Озирис, Сет и Хор. Може ли този списък да обозначава царуването на истинските фараони? И дали гробниците им все още чакат да бъдат открити?


Обратно на върха


Тиванска триада


Обратно на върха


Храмът на Хор


Обратно на върха




© Християн Япраков и Константин Петров 2011